Майчината любов – пътеводител за успешен живот на всеки

Любов или страх – изборът е…

Почти винаги говорим за двете основни движещи емоции – любов и страх. Тяхното доминиране в различните ситуации оформя поведението ни,начина ни на живот и нашия мироглед.
Коя от тези две емоции ще ни контролира? Коя ще доминира? А не са ли това неправилните въпроси, защото ние трябва да контролираме емоциите, а не те – нас ?
Това са много важни въпроси, чиито отговори винаги ще търсим вътре в самите нас.

Защото това е наш личен избор. Защото е важно да се възползваме от най-великото ни право във Вселената – правото на собствен избор за нещата, които можем да избираме. Лесно е да предвидим, че ако изберем страха за доминантна емоция, то животът ни ще бъде изпълнен с безпокойство, несигурност, несгоди и разочарования. От друга страна, ако изберем любовта, то няма как животът ни да не бъде изпълнен с радост, щастие и благодат. Необходимо е да се направи уточнение, че става въпрос за любов в общия и пълноценен смисъл на тази вълшебна дума – любов към хората и самите нас, към растенията и цялата жива природа, любов към заобикалящите ни предмети, любов към работата, към другите ежедневни дейности и т.н.

Имаме ли я в действителност любовта и откъде идва тя?

Всяка майка ражда детето си с любов в сърцето си, тоест ние се раждаме с любов, която е заложена в нас, тя съществува от мига, в който поемаме първата глътка въздух и проплакваме за първи път. И тази любов може да се използва като пътеводна светлина от всеки човек по пътя на успеха и просперитета.

Не мога да не бъда искрен и откровен и да споделя че „най-благородната ми завист “ е липсата на това превъзходно чувство, присъщо за всяка майка – да усещаш зараждането и развитието на зародиша в утробата си, неговите първи признаци на живот, отделянето му при раждането и чувството, че детето е част от твоето тяло. В това отношение ние, мъжете, явно сме ощетени и колкото и да искаме, не можем да усетим това изживяване. И това може би най-силно инстинктивно чувство може да бъде описано най-добре от самите майки, защото те са го изпитали и знаят какво представлява.

От друга страна аз, както и всички останали, сме родени от майки, чувстваме тяхната безусловна обич и до края на живота си трябва да сме признателни към тях. Те ни раждат с уникални дарби, които много често остават неразкрити и нереализирани, с добродетели, заложени в гените ни, които всеки един от нас трябва да използва. Като отплата всеки един от нас трябва да оправдае очакванията и надеждите на майка си, да изживее живота на мечтите си. Защото няма по-щастлива майка от тази, която вижда как рожбата ѝ успява в живота, реализирайки мечтите си. И обратното, при провал на детето си те изпитват разочарование, мъка и страдание.

Но как всеки от нас да изживее живота на мечтите си?

На първо място, трябва да сме осъзнали, че трябва да поемем пълен контрол върху живота си, да се възползваме от правото си на личен избор за нещата, които можем да избираме.
Да избираме здравословен начин на живот, за да поддържаме в оптимално състояние тялото си, което е най-истинското ни богатство .
Да избираме цели, свързани с мечтите и дарбите ни и да им се посветим. Да се наслаждаваме на пътя за постигането им, защото за реализирането на всяка цел е необходимо време – време, което да е съпътствано с наслада и удовлетворение.
Да приемем факта, че животът е най-ценното нещо за всеки човек:

  • защото не знаем кога ще свърши;
  • защото когато затворим очите си вечер, не знаем дали ще ги отворим сутринта;
  • защото когато излезем от дома си сутрин, не сме сигурни, че ще се приберем отново живи и здрави.

Тази неопределеност за края на живота ни трябва да ни прави максимално отговорни за изживяването му. Необходимо ли е дори секунди от него да прекарваме в негативни мисли и чувства като страх, безпокойство, гняв, завист и омраза? Не е ли по-удачно същото това време да го запълваме с мисли на благодарност, с безусловна любов към всичко, с радост и възхищение, с мисли за прошка към самите нас и околните?

Кой, кой избира всички тези неща?

Съгласно тезата, че Вселената е едно единно цяло и ние сме част от нея, то ние всички сме взаимносвързани, ние сме едно неделимо цяло.
Затова трябва да си помагаме един на друг и да извличаме взаимни ползи от това.
Затова трябва да си вярваме един на друг, без да се отричаме.

Защото когато вярваме в другите, ние изразяваме признанието си към тях, а
ответната страна чувства вярата ни и елиминира всякакви негативни предположения. Аз лично вярвам във всеки един от Вас, защото няма човек без добродетели, без положителни качества, без порив да изрази човещината си.

Не е необходимо да се задълбаваме толкова много във въпроса „Как да променим света?“

Светът е такъв, какъвто е в главите ни, какъвто е в нашите очи. И отново всеки един от нас има избор на коя част от света да обръща внимание, с какви очи да гледа на света. Ако гледаме света с очите на страха, омразата и всички останали негативни чувства, то ние откриваме най-черните му страни и това оказва влияние върху собствения ни живот.
Ако изберем да гледаме на света с очите на майчината любов, с която се раждаме, то ние откриваме всички превъзходни страни на заобикалящия ни свят; светът ще ни изглежда много по-различен и несъмнено животът на всеки може да бъде променен. Отново стигаме до факта, че това е въпрос на личен избор.
Не е смелост да се обърнеш към хората, дори и непознатите, и да им кажеш „Благодаря Ви! Благодаря, че просто Ви има!”. Това е най-висшата благодарност, защото е безусловна. Тези думи създават невероятно силни вълни и вибрации на положителна енергия, която е безценна за всеки един от нас.

Вашият коментар